„На 23-ти май от 18:00 ч. в галерия галерия „Аросита“ (ул. „Врабча“ №12-Б, София) ще бъде открита изложбата „Каменни сърца“ на Никола Диков. Събитието ще продължи до 31-ви май 2016.
„Не съм колекционер на каменни сърца, а просто потърпевш, като много от нас. За жалост те са в изобилие и ни обсебват. За противоотрова започнах да ги рисувам и като разултат получих нещо доста различно от първоначалните ми очаквания. Явно сме обръгнали и не знаем как да ги индентифицираме. Предполагам, че няма да ги откриете и в тези рисунки. Търсете ги между нас. Аз тържествено обещавам да не правя повече опити да ги изобразявам“, споделя авторът.

Никола Диков е добре познат скулптор, който близо 26 години е неизменен ръководител на националния симпозиум по скулптура в дърво в Ясна поляна, автор с множество участия в групови изложби в България и чужбина, със самостоятелни изяви в София, Бургас, Ботевград, Троян, Япония и с реализирани монументални проекти в Луковит, Шумен, резиденция „Лозенец“.

Рисунки, резултат от необикновеното артистично общуване на художника с природните форми. По-голямата част от тези рисунки са вдъхновени от родната природа – от малките камъчета, които могат да бъдат видени по устието на река Ропотамо; останалите носят магията на пустинните рози, виреещи в пресъхналите езера на Алжир, Тунис и Мароко. Едните са получили формите си от допира с водата, другите – от парещите лъчи на африканското слънце. И едните, и другите получават магично очарование в работите на Никола Диков, изпълнени предимно в големи формати и в техника, която смесва постния пастел с туша и температа. Рисунките му изглеждат почти като скулптури, като пространствени предмети, приканват към докосване, към изучаване на масивната им плътност, играят със сянката и светлината, със суровостта на материята.
Извън чисто пластическите постижения Никола Диков достига в работите си до философска дълбочина, тълкувайки по свой, оригинален начин заобикалящия ни свят. Идеята му е какво правим ние, хората, след Създателя – който и да е той – Бог, природата или нещо, в което всеки от нас вярва, че е създал този свят. Милиони години след сътворената от Създателя скулптура идва един художник и дава нов живот на формите, превръщайки ги във великолепни, запомнящи се рисунки. По този начин в „местата на паметта“, които всички носим в съзнанието си, до реалните камъчета и пустинни рози се нареждат и вдъхновените от тях образи.

Румяна Константинова